С голямо нетърпение бяха очаквани в България и през март най-накрая се случи. 9е клас най-после се запознаха лице в лице със своите гости от Германия. Това е подробен пътепис от Дечо Павлов.

Посещението на Именщадт в София

Ден 1, 16 март 2018, петък

Пристигането

Обменът с гимназията в Именщадт – много дълго чакахме и вече беше тук.

Аз самият също бях много развълнуван. Разбрах, че моят първи партньор няма право да пътува, защото сменил училището. Обаче взех партньора на един от осмокласниците, които също ще пътуват с нас, затова съм много благодарен на учителите си! Беше ми интересно кой е Матиас, моят нов партньор, що за човек е той.

Така и така научих много за него още когато го взех от летището. След това денят мина толкова бързо, че даже не почувствахме кога свърши. Ала събитията преди това ми се струваха сякаш траеха твърде бавно. Седях в метрото и разстоянията между спирките изглеждаха така, сякаш още малко и времето щеше да спре.

После дойде станцията „Летище София“. Еми, отидох твърде рано. Само един съученик бе пристигнал преди мен, но и другите започнаха да се появяват. Накрая всички бяхме на летището. Голямата ирония – аз бях единственият, който си беше донесъл табелка с името на партньора си. И още по-смешното – помогна!

С малко закъснение от страна на гостите приветствахме новите си приятели от Германия. Матиас дойде директно при мен (заради тази, очевидно, много практична табелка). Всичките тези притеснения, че няма да разпозная партньора си, се оказаха безсмислени!

След това се срещнахме една част от класа пред училище чакахме в случай, че ще дойдат още. Да – пред училище – ние можехме да изберем всяко място, но предпочетохме своето любимо училище!

После се разходихме малко из центъра.

По-късно реших да ходя на тренировка по водна топка, тъй като бяхме близо до басейна. След тренировката горкият Матиас беше скапан, но след този тежък ден той с удоволствие заспа.

 

Ден 2, 17 март 2018, събота

„Всички, които живеят на Земята, са извънземни!“ – Линк, 2к18

В шест часа вече бях станал.

Прекарахме си една прекрасна закуска – наденички и яйца.

След това моят приятел изживя една много значителна част от ежедневието ми – курса по английски и тренировката по айкидо.

После обядвахме в една механа агнешки кюфтета със салата и шкембе чорба. Не беше гладен през целия ден и скоро щеше да се нуждае много от получената енергия.

Аз и Ники (Николай) се бяхме организирали да ходим заедно с партньорите си на картинг. Братовчед ми също беше с нас. Забавлявахме се.

По-късно се срещнахме с другите в Парк Център (или Сити център). Там бяха родени много мъдри слова. Тъй като съученичката ми Елица винаги има загадки в ръкава си, така се разви разговорът, че се заговорихме за съществуването на извънземните. Тогава партньорът на Ники Марвин рече : „ Всички, които живеят на Земята, са извънземни.“ Над тези думи човек много може да разсъждава. Но е все тая – всичко си е наред!

 

Ден 3 – 18 март 2018, неделя

Най-хубавите мекици?

С Матиас се наспахме добре и имахме достатъчно време да приготвим закуската с мама – един много готин вариант на мекици (защо вариант? – защото сместа за мекиците не се пържи, както обикновено). И Матиас хареса готвенето (поне така мисля)

Сутринта беше тиха и спокойна, времето, за съжаление, беше хладно и малко ветровито, ние играхме карти и аз обсъждах с целия си клас къде да играем боулинг. След един дълъг разгорещен спор най-после определихме мястото и часа. Мислех си дали ще си заслужава – и наистина беше така!

С Матиас посетихме музея за история на София.

След това отидохме с метрото до Парадайс Център, където беше нашата среща. И отново – след, този път, по-кратък спор решихме да играем боулинг. Е, най-после! Беше много приятно и аз направих страйк. Йеей!

После се прибрахме с Матиас и си легнахме, защото следващият ден щеше да е много по-напрегнат. Пътувахме към Пловдив.

 

Ден 4 – 19 март 2018, понеделник

Пътуването до Пловдив

Станахме много рано, защото автобусът ни за Пловдив тръгваше от катедралата „Св. Александър Невски“ в осем часа сутринта.

Когато пристигнахме, си направихме няколко снимки и тъй като времето мина много бързо, автобусът вече ни чакаше. Времето, докато пътувахме, не можеше да бъде описано с думи – игра на карти, нареждане на кубчето на Рубик и така нататък.

Тези два часа просто отлетяха, даже не ги почувствах. В Пловдив леко ръмеше и беше хладно, но относително приятно, ако човек се движи достатъчно. Направихме си много снимки и успях да се запозная с много нови хора.

Най-интересната част от излета беше, може би, посещението на Стария град в Пловдив. Посетихме амфитеатъра и една църква. Останалото беше всъщност мотаене из центъра на града, най-дълго останахме в един мол (разбира се).

В края на деня трябваше да се връщаме. Ако трябва да съм честен, връщането ми стори леко хаотично, защото беше вече вечер, когато се върнахме. И на всичко отгоре бяхме и уморени. Много добре мога да си спомня един момент, който много ме впечатли. В автобуса се на връщане се пусна много силна много силна музика, ние повикахме (малко), ядохме, пихме (не алкохол, надявам се) и, разбира се, се замеряхме с шишета. Слязох на долния етаж, за да предупредя Матиас, че слизаме на последната спирка (на „Св. Александър Невски). Когато се върнах обаче, музиката беше спряна. Какво се беше случило, така и не разбрах. Всички стояха мирно на местата си и изглеждаха засрамени от себе си. Тогава видях класният ми, който много строго гледаше германските ученици (това не е ирония), да им обяснява нещо.

Знам, че моментът може да бил напрегнат, но тази смяна между „парти“ и „тишина“ много ме озадачи.

След връщането ни в София аз и Матиас се върнахме вкъщи и тъй като бяхме скапани, нито един от нас не можеше да прави нещо смислено (аз даже не можех да си пиша дневника). От този ден видях много интересна разлика между германската и българската култура – а именно отношенията между ученици и учители.

 

Ден 5 – 20 март 2018, вторник

Купон в час (ако може да се нарече така)

Във вторник проведохме тъй нареченото градско рали. Трябваше да посетим определени забележителности в София, германците да отговарят на въпроси за града и България и, разбира се, да вървим възможно най-бързо, тъй като това е рали, състезание. Аз бях водачът на своята група и, като такъв, с Матиас пристигнахме най-рано от всички на уреченото място.

В 10:00 започнахме всички от паметника на Васил Левски. Заради маршрута на нашата група (ние бяхме разделени на групи и всяка започва от определено място, но крайната точка на всички е Борисовата градина) минахме покрай много църкви. За късмет беше с нас господин Нойберт, един от учителите на германската група, който се интересува много от антична история и много ни разказа църквите в Източната Римска империя. Даже влязохме в няколко църкви. Беше ми много интересно, защото никога досега не съм посещавал толкова много църкви в един ден. Чувството го имаше не само при мен, но и при другите.

За съжаление не бяхме първи, но всичко беше за забавление и аз много се радвам, че научих толкова много за своя собствен град.

След това имахме занятия (нещо като занятия?????). В първите два часа по немски се опознавахме по между си и трябваше да изпълняваме различни упражнения, като трябваше да говорим с другите ученици за точно определени теми. Като например – първото упражнение беше да представим своя партньор. Аз и Матиас бяхме първите в това начинание. Толкова много научих за другите! И след това имахме един съвсем нормален ден… До часа по химия!

Германците след първите два часа бяха в друга стая, но дойдоха при нас за последните два, които бяха химия. Беше едно невероятно парти за рожден ден за нашата класна ръководителка. Танцувахме, пяхме и т.н. Спомням си, че играхме волейбол с някакъв балон. Аз пих кола и фанта (обаче не съм много сигурен) и говорих с един приятел за своите приключения от обмена.

Най-накрая с Матиас се прибрахме вкъщи. На следващия ден щяхме да пътуваме за Рилския манастир и Благоевград.

 

Ден 6, 21 март 2018, сряда

Рилски манастир, Благоевград и едно любимо изречение

Отново в 8 часа на „Александър Невски“. Целта беше Рила. Мисля, че не е нужно да разказвам за самото пътуване, защото не се случи нищо особено – музика, смях и ядене.

Когато пристигнахме в манастира, много ми олекна, тъй като въздухът в автобуса вече не се понасяше. Отвън беше хладно и леко валеше сняг. Наблюдаваше се романтична гледка. Студено, красиво и спокойно. Идеално!

Първо посетихме музея в манастира. За късмет се интересувам от история и почти всички експонати ми бяха много интересни. Освен това имаше и много книги (копия, разбира се) на стар български и руски и можех частично да прочета и разбера написаното на тях.

След музея се снимахме и отидохме в църквата в манастира, където повечето от нас запалиха по свещ и ни разказаха малко за историята на манастира.

После имахме малко свободно време, за да ядем и да си починем. Аз се разхождах във вътрешността на манастира и с голям интерес наблюдавах писанията на стените на параклиса. Тъй като всички „описания“ бяха много големи, можех лесно да ги прочета и разбера. И сега ми дойде един много хубав спомен на ума, когато един от учителите на германската група ме попита дали разбирам тези писания. Моят отговор беше, разбира се, едно голямо „Да!“ и се опитах да преведа нещо, обаче изобщо не съм сигурен дали ми се е получило. Въпреки това бях много щастлив, защото съм вече сигурен, че нивото на майчиния ми език не е ниско или посредствено. Винаги е хубаво да си познаваш езика.

От толкова много „превеждане“ и „говорене“ огладнях и ядох малко от храната, която майка ми беше приготвила за нас с Матиас. В този момент видях няколко съученици да ходят наоколо с торби в ръце. „Какво пък правят тези?“, беше първият ми въпрос, но всичко ми се проясни, щом разбрах, че в тези торби мекици от близкия магазин. Имаше за всички и това беше много приятна и вкусна изненада.

След мекиците се качихме обратно в автобуса и отидохме до Благоевград, защото имаше още много време до завръщането ни.

В града времето беше относително слънчево и топло, което много ме радваше. Аз и някои съученици седнахме в един ресторант в мола, за да си починем малко. Някои ядоха, други пиха горещ шоколад (като мен, например) и решавахме загадки. След това се поразходихме малко из центъра, срещнахме се с остатъка от групата и се снимахме.

И сега идва една много весела част (и прекалено дълга част). Малко преди това обсъждахме с Марвин (който говореше за извънземните) за различията в родните си езици (съответно български и немски). Разговорът се доведе до темата за ученето на латински, защото много голяма част от учениците в Именщадт (или всичи, не съм сигурен) учат и това ми се стори много интересно. Въпроса „Защо?“ го задавах или на Марвин, или на някои от съучениците му. Така и така не получих ясен отговор, но разбрах, че много искат да следват медицина и часовете по латински са много добра подготовка за това.

Накрая се заговорихме за богатството на двата езика. Обсъждахме граматиката, речниковия запас от думи и дори научихме един от друг малко псувни. Ако трябва да съм честен, това беше едно от най-приятните ми изживявания по време на този обмен, въпреки че бях напълно наясно, че не правим нищо хубаво. Обаче ние сме тийнейджъри и хормоните диво бушуват в телата ни.

 

Ден 7, 22 март 2018, четвъртък

Финалната вечер

Можех да опиша себе си само с една дума – уморен. Точно, всичките тези излети много ме бяха източили и всичко, което исках, е да си лежа в леглото и, по възможност, да си приказвам с Матиас. Вече знаех, че този ден нямаше да бъде тежък. Обаче – отново почти нямаше да имаме часове и после щяхме да ходим към ресторанта за прощално парти.

Целият учебен ден, въпреки че абсолютно никой от нас не мислеше за училище точно в този момент. Дори нямахме последни два часа математика. Учителите ни разделиха на малки групи и така трябваше да обсъждаме какво да правим на Цветната вечер (bunter Abend) по време на нашия престой в Именщадт. Първите четирийсет минути се водеше много разпален разговор, но остатъка от времето прекарахме в игри и приказване, отколкото да обсъждаме тази „цветна вечер“. И тъй като резервацията ни беше за 19:00, учителят ни по математика ни пусна да си тръгнем по-рано. И сега отново се появява един много забавен спомен. Пътувахме с трамвая към ресторанта, обаче бяхме около петдесет и пет души в малък вагон. Обикновените хора, доколкото успях да забележа, бяха много раздразнени и причините за това са очевидни – петдесет „крещящи животни, тийнейджъри или нещо такова“ се блъскат един с друг и говорят глупости.

За късмет пътуването не беше дълго. Вървяхме малко пеш към механата „Под липите“. Храната, хората, музиката – всичко беше невероятно. Видях всички (или почти всички) много да се забавляват и да се смеят. Аз отново играх някаква игра с някои от германците, но вече трябваше да си тръгваме – беше десет и половина. Бяхме прекалено уморени, за да правим нещо. Трябваше ни сън – на следващия ден гостите ни от Германия си тръгваха.

 

Последен ден, 23 март 2018, петък

Важен опит

В тази глава няма да разказвам за приключение, случило се на някакъв излет. Изобщо даже – на този ден не се случи нищо особено – имахме само три часа и след това изпратихме германската група до летището.

По време на пътуването си говорих с Марвин и неговия приятел за какво ли не. А на летището мечтаех. За какво точно, и аз не знам. Имаше само някакво чувство. Беше ли тъга? Или гняв? Или непоносимото очакване до края на юни? В това също не съм сигурен.

Научих нещо ново по време на престоя на германците при нас – а именно – да говоря с хората. Идеята на този обмен е за германците да посетят различна страна, а за нас – да комуникираме с носители на езика на нашата възраст и да ги опознаем. Със своя партньор много си говорих и с другите също. Радвам се, че успях да завържа толкова готини приятелства и да се запозная с толкова връстници от Германия. Затова съм много доволен, защото поне частично успях да разбера манталитета на тези ученици – а именно – нямаше лоши, зли хора, доколкото усетих. Когато се сбогувах с тях, някои даже и ме прегърнаха, въпреки че почти не сме си говорили. Оценявам много тази грижа и отзивчивост. Това е причината, заради която сега с такова нетърпение очаквам юни месец. Какво ще видя от Бавария? На този въпрос ще мога да отговоря по-късно.

Дечо Павлов, 9е

Април 2018

Страницата е налична и на: Deutsch