Замисляли ли сте се вече как би изглеждал животът Ви, след като завършите училище? Една възможност би била да заминете за чужбина, както е направил нашият училищен асистент Рюдигер. С помощта на програмата Kulturweit той е с нас от една година тук в училище. Ние – Евина и Мина от 11д – взехме интервю от него по тази тема.

Разказа ни за неговите преживявания след 12 клас 1300км далеч от дома Рюдигер Файсте, немец в гимназията „проф. Константин Гълъбов“. Как живее тук в момента, той може да обобщи с едно единствено изречение: „Свободен съм.“

През 2014, след завършването, Рюдигер не бил взел решение какво трябва да учи или работи. Той си мечтаел за приключение в чужбина, което благодарение на Kulturweit било осъществено. Програмата му дала шанса да пътува към някое друго място на света. Неговото най-голямо желание било да се запознае с култура извън Европа, но не се оставял възможните опасности да го сплашат. За щастие Рюди бива изпратен в София в началото на годината. Сега се радва, че е поел този риск. Родителите му също подкрепят неговото решение и мислят, че чрез това той ще може да стане по-самостоятелен и целенасочен: „За тях е добре, че аз правя нещо.“, споделя с усмивка.

Що за човек може да бъде една толкова авантюристична личност? Рюдигер е роден в Берлин, но се е местил доста. Той е живял както в Ню Джърси, така и в селце в Бавария. Но още от началото е знаел едно: „Веднага щом стана на 18, ще напусна настоящия си дом.“ Най-любимото, с което свързва дома, е футболът. В свободното си време е тренирал отбор от малки ученици. Според него работата с деца било това, което го правело щастлив и му помогнало да натрупа опит.

Тук, в София, също е опитал да играе футбол, но разкрива: „ЦСКА беше прекалено добра за мен“. Така за съжаление карането на колело е единственият спорт, който Рюдигер практикува  за момента. С колело пътува също до училище, където работи до 6 часа на ден. Освен това посещава два пъти седмично курс по български език и се хвали: „Знам около 800 думи.“ Що се отнася до новия му дом, той живее на квартира с още двама немци, с които се среща и с други доброволци, с които от време на време посещава клубове. Неговото любимо място в София е един ъндърграунд бар с името „Арт Хостел“, той разбрал за него чрез своите приятели от дванадесети клас. Разказва за своя музикален вкус, че обича да слуша рап и хип хоп. Разбира се в България се е запознал и с чалгата, но тази музика му дошла в повече след третия час.

За момента се занимава с проекта на деветокласниците, свързан с училищния вестник. Рюди не обича много да пише, но се забавлява при срещата с млади ученици, които пишат със страст. Към неговите училищни задължения спада също друга работа в училището. Той преподава всяка седмица по един час във всеки осми клас. Той се грижи също всички учебници и книги да са в добро състояние. И учителите го чувстват като голяма помощ особено когато копира за тях различни материали за часовете им. Разбира се възникват непрекъснато други задачи и той се радва да даде своя принос в немския отдел.

Освен това Рюдигер е завързал в училището много приятелства, много от които с дванадесетокласниците. „Всички ме познават!“ – споделя с нас развълнувано. И това е така – за него българите са значително по-контактни от немците и излизат заедно редовно. С тях е посетил много места в България: Бил е вече на почивка във Варна и на Златни Пясъци, също и в Габрово и Сандански. Рюди е дълбоко впечатлен от българската природа. Това, което му харесва още в нашата страна, е характерът на хората. Той смята, че българите са много по-отворени, гостоприемни и отзивчиви от немците. Затова се чувства тук наистина добре приет. Характеризира всички ученици на гимназията като честолюбиви и амбициозни. Една негативна страна на българите според него е, че повечето продавачи постоянно и за всичко искат пари от чужденците, че много българи често закъсняват и могат да вземат само трудни решения. Когато човек иска да си ходи, трябва да бъде много спонтанен. Неговото впечатление за немската гимназия е, че в сравнение с Германия не е много добре снабдена за спортни дейности и от това прави извода: „Вие не сте толкова спортни хора.“

Както много от Вас могат да предположат, Рюдигер е преживял доста в рамките на тази година: Дори е посетил няколко места извън България като например Сърбия, Босна и Херцеговина, Турция и също далечната Канада. Но заявява: „Винаги София ми липсваше“. Следователно можем да отгатнем, че нашата столица е станала новият дом на Рюди.

Но когато го попитахме какво е следващото нещо, което ще предприеме, т.е. какво иска да прави в бъдеще, неговият отговор звучеше: „Мога вече да си представя как уча в Берлин“. Но все още не си е направил точни планове. „Мисля, аз съм по-скоро космополитен човек. В момента търся място, където да се установя.“ Но с удоволствие би си намерил работа, би печелил пари и по-късно би създал семейство. Ако съдбата му предложи още веднъж подобна възможност да пътува, би я използвал на всяка цена!

Последното, което попитахме Рюди, беше какво ще занесе вкъщи. – „Езика“ е първият му отговор. Освен това е научил как да изпълнява домашните задължения, като някои от тях са готвенето, прането и др. Но най-важното е независимостта, с която се е сдобил. Само чрез такава самостоятелност би могъл напълно да се наслаждава на свободата, която в момента има. Затова не е чудно да чуем, че той никога не би се върнал пак в училище. Но това, което малко ни изненада, беше изказването, че след престоя му в България Германия ще му изглежда някак особена. И защо? – Разбира се възоснова на тясната връзка му с България. И му изтегляме последните думи: „Тези последни 6 месеца минаха много бързо, с удоволствие бих ги повторил отново…“, казва той, сияейки.

Страницата е налична и на: Deutsch