Ученическият обмен има дълга традиция в немския отдел на 91. НЕГ.  Възможността за едно пътуване в Германия и България имат учениците от девети клас. Смисълът и целта на програмата е опознаването на културата на чуждата страна, на езика и на учебното съдържание. Обменът на така наречените Leistungsklassen  на 91. НЕГ обаче има друг, по-специален  дух – духът на самоинициативността на ученика, която превръща  цялата програма в едно щастливо прекарано време.

Обменът се състои от две части: немци в България и българи в Германия. Всяка част продължава по една седмица. Всъщност времето за обмен продължава месеци наред, при някои дори години, тъй като младежите постоянно си пишат. Особеното в нашия обмен е, че организацията е поета от учениците и учителите на немския отдел. Търси се партньорско училище в Германия. Всеки в българския клас, който ще участва в обмена, получава задача. С помощта на учител се изготвя програма, която да предлага на гостите нещо ново всеки ден. Един е натоварен със задачата да организира обиколка на града. Друг се заема с опознавателните игри, резервация в ресторант, плакати за посрещането на немските ни гости и така нататък. У дома също цари трескава подготовка. Детската стая се подрежда, прозорците се чистят, стените се пребоядисват – но когато всичко това се прави за обменните партньори, тогава носи удоволствие.

От дълго време нашата гимназия организира обмени с два немски града – Именщадт в Бавария и Пфорцхайм в Баден-Вюртемберг. И двата града са по-малки от София, столицата на България, и немците, които идват от тези градове, са развълнувани да дойдат в големия град. По време на престоя си в София младежите ходят да играят пейнтбол, на картинг, да пазаруват или просто да се разходат из града. Обменът служи и за смяна на културната обстановка. Историята, изкуството, културата и обкръжението на двата народа се различават. Българите приемат малко от самостоятелността и точността на немците, а немците поемат динамичния темперамент и позитивната нагласа на българите.

Нашият обмен е много повече от посещение на училище в чужбина. Всъщност е обмен на усмивки, удоволствие, мислене, хубави моменти и още.

Калина Дамянова

На 20. март дойдоха 26 немски ученици при нас в България. Всички участвахме в обмена и бяхме, бих казал, развълнувани и изпълнени с щастие.

Моят партньор се казваше Линус Хинц и според мен беше един от най-готините хора в групата. Това казаха и много други българи – „Той е толкова готин и мил и…“. Бях извън себе си от щастие, защото контактите ми с него през тази седмица това означаваха много удоволствие, хубави моменти и спомени. А не е ли именно това идеята от обмена?

Още седмици преди тази дата ние се запознахме. Не знам как е било при немците, но всеки българин имаше определена задача или нещо, за което е отговорен. Аз трябваше да направя резервация в типичен български ресторант и да организирам всичко там. И така няколко дни преди пристигането на нашите гости се погрижих и за следното – с класния ръководител избрахме менюто, говорихме с хората в ресторанта и се погрижихме за всички детайли…не мога да кажа, че ми е било тежко, но такива отговорности не съм имал като по-малко дете. В седмичната програма имаше и неща като пейнтбол и картинг. Тези също бяха организирани от ученици. Имахме два излета – един до Рилския манастир и един до града Пловдив. Много хора казваха, че манастирът не предлага много (освен история и култура) и че не е предназначен за ученици. Само пътуването отне около 5 часа, а там прекарахме само 2 (включително с храненето) и някои казваха, че не си е струвало. Това според мен също е вярно, но не беше лошо. За жалост не можех да участвам във втория излет. Въпреки това се раздвам, защото Линус ми разказа, че им е харесало повече отколкото в манастира.

А, почти забравих! В събота (втория ден) участвахме в градско рали. Идеята е да се видят различни забележителности и да се изпълнят конкретни задачи. Например трябваше да запишем рожденните дати на двама важни души (Евлоги и Христо Герогиеви), които са записани на входа на Софийския университет. Забелязах, че Линус се ориентира много добре в големия град – почти колкото мен, а това е градът, който аз познавам най-добре и в който винаги съм живял – не просто къде да е. Бях изненадан, но по-късно си помислих: „Така е по-добре – зная, че дори нещо да се случи и да не успеем да се намерим или да говорим един с друг, той би могъл да се прибере вкъщи напълно безпроблемно. Не, че го искам, но така ще живея малко по-скопойно…“

При подобни обменни програми винаги има проблеми – и това е нормално – този път не беше по-различен. Някои стигнаха до спорове, други имаха проблеми с парите, трети – със здравето…мога само да съм благодарен, че успяхме да се справим с тези спънки бързо. Аз лично нямах никакви проблеми с моя партньор – интелигентен и позитивен!

Не мога да изразя благодарността си, че получих този шанс, не мога да изразя с думи мислите си (нито на български, нито на немски)! По време на обмена забелязах, че ние, българите, сме срещнали не само чужди култура и хора, които не могат да кажат и една дума на български, но и се опознахме с тях и работихме заедно. Знаете, принципно във всеки клас има някакви проблеми и аз го приемам, но през тази седмица живях с различни чувства и мисли, с различни хора, и сега се чувствам много по-добре като част от 9е клас и като един от участвалите в обмена с Именщадт.

Диан Илиев

Страницата е налична и на: Deutsch