Тази ваканция ми се случи нещо особено – от 7-ми до 23-ти август участвах в 16-дневна лятна академия в интерната Уршпринг в Шеклинген, Германия. Академията предлага най-различни курсове – например за математика, икономика, енергийна политика, детска и юношеска литература от времето на Ваймарската република, както и „Право и справедливост в изкуството и литературата” – курсът, който аз избрах.

Преживяването ми в Германия започна една седмица по-рано – на 31-ви юли, на щутгартското летище, където ме очакваше семейство Вирт. Като чужденка преди началото на академията трябваше да прекарам една седмица в немско семейство, чиято дъщеря, Луиза, също беше приета в академията. От летището отпътувахме директно за Вурмлинген – малко градче в близост до Ротенбург, Баден-Вюртемберг, където живееше семейството. Седмицата, която прекарах там, беше незабравима. Още на следващия ден с Луиза отидохме на рожден ден на една нейна приятелка, където „празнувахме” на палатки около лагерен огън. През следващите дни посетихмеТюбинген, атомния килер на Хайзенберг в Хайденлох, една нетрадиционна изложба на художничката Алрауне, която шие кукли от плат и пресъздава интересни ситуации от живота.

Освен това отидохме и на пазар до Щутгарт, на кино в Ротенбург и излизахме с приятелите й. Всичко това беше наистина много приятно и в края на седмицата изобщо не ми се тръгваше. Тогава обаче още не знаех, че ме очаква нещо дори още по-добро – академията. На 7-ми август по обяд аз и Луиза стояхме с приготвен багаж пред входната врата, за да си вземем довиждане с баща й и сестра й ; майка й щеше да ни закара до лагера. След 2 часа вече се намирахме на едно непознато място, почти изгубени сред природата. По-късно разбрах, че това беше всъщност част от чара на това прекрасно място. Интернатът в Уршпринг се състои от няколко сгради – 5 къщи, предназначени за учениците, т. нар. „ново училище”, където се провеждаха част от курсовете, залата “GTZ”, която пасваше идеално за вечерните ни партита; имаше също и спортна зала, където се състоя волейболният турнир, за който всеки курс трябваше да сформира отбор.

Вечерта на същия ден всички участници трябваше да се съберат в съответните курсове, за да се запознаят. В моя курс бяхме 15 човека, почти на една и съща възраст, но от възможно най- различните места. Ръководителите ни – Сергей и Матиас, преподаватели по германистика и право в университета в Регенсбург, бяха изключително отдадени, мотивирани и винаги готови да се отзоват за помощ. Успяха и да ни научат на много. В курса се занимавахме с литературни произведения, например „Антигона”, „Мера според мера”, „Михаел Колхас”, разкази на Дюренмат, „В наказателната колония” на Кафка, както и много други. Тези произведения анализирахме в детайли, като ги разглеждахме и от правна позиция. Или с други думи –търсехме правото и справедливостта в постъпките на отделните персонажи. Също така разглеждахме и типични начини, по които бива представена Темида (Юстиция) в изобразителното изкуство.

Всичко това беше не само превъзходно въведение в същността на правните науки, но и огромно личностно обогатяване. По време на курса всеки от нас трябваше на направи 20-минутна презентация по предварително зададена тема. След първата седмица имахме т.нар. „ротация” – организират се групи от по 3-4-ма човека, които представят тема по избор, която обаче трябва да е обвързана с дейността на курса. В края на академията всеки от участниците изготвя документация – 2 до 3 страници научен доклад, отново върху тема от разглежданите по време на учебния процес.

Но не беше и само учене! Въпреки учебните часове имахме и много свободно време и същевременно един дълъг списък от всевъзможни предложения за СИП-ове – от театър, през хор, до балет и бадминтон. По този начин имахме възможността да се запознаем с много повече хора и да създадем приятелства. За тези 16 дена заедно ние се превърнахме в едно голямо семейство. Затова и сбогуването беше най-трудната част – на никого не му се искаше да си отиде. И все пак, въпреки сълзите и дългите прегръдки за довиждане, раздялата беше неизбежна. Спомените, преживяванията, радостта, приятелите, дори сградите, всеки един малък и незначителен детайл – всичко това аз обаче запазих завинаги в сърцето си.

От Стеа-Мария Митева, 12 Е

Страницата е налична и на: Deutsch