Интересно е, как шестнадесет годишни ученици от един 10^-ти клас на 91. НЕГ разсъждават за себе си, своя клас, училище и бъдеще. Преди време в час по немски език те трябваше да опишат своите представи. Тук са показани няколко откъса, които умишлено бяха променени възможно най-малко:

Алекс:
„Според мен моето училище предлага много възможности. Тук учениците могат да реализират своите идеи по един по-лесен начин отколкото учениците в другите училища в София. Нашето учлище изгражда не само добри хора, но и хора с характер, идеи и перспективи. Тук ние влизаме като ученици, но след пет години излизаме като хора.”

Константин:
„Какво мисля за моето бъдеще? Това е труден въпрос. Може би ще следвам в чужбина, това все още не мога да кажа. Докато има хубави момичета, ще съм добре. Мечтаната от мен професия е инженерството. Баща ми е инженер и има собствена фирма…”

Мартин:
„В нашия клас има 31 ученици, но това не означава, че сме един сплотен клас. Ние не правим нищо заедно като един истински клас. Все още не сме организирали излет или пътуване. Има един ученик, който все още не знае имената на всички. Училището обаче много ми харесва. Има много добри ученици и учители, тоест много добри хора…”

Цвета:
„След време бих искала да путувам по света, но не искам да живея в чужбина. Знам, че тук нищо не е в ред, но предпочитам да остана в България.”

Теодор:
„В моето училище има много възможности за развитие. Училтелите са добри и преподават интересни неща. Вече научих много неща от тях – също и за живота…”

Елица:
„Останалите ученици от моя клас са свестни хора, но често пъти има различия в мненията. Бих искал да продължа образованието си както в чужбина, така и тук. Обичам, когато избраната работа те се нуждае от теб. Обучам приключенията и очаквам винаги с вълнение възможностите, които животът е приготвил за нас.”

Димитър:
„Аз съм на 17 години, но това не означава, че моята психика съвпада с тази възраст. Може би една от причините за това е, че малко се плаша от моя бъдещ живот като възрастен. Според мен мнозинството от моите връстници също усещат същия страх. Като цяло мога да кажа, че ние сме един сплотен клас, че обаче всеки има различни качества и характер. Горд съм, че достигаме високи постижения и че всеки се интересесува от собствения успех. Външният вид на училищната сграда не ни привлича нас учениците. Училищният двор е в мизерно състояние, но това не ме потиска. Важното е, че в сградата бяха монтирани много технически подобрения, които улесняват учебния процес. Също така съм горд, че имам шанса да ми преподават едни от най-добре образованите учители и че общувам с бъдещи известни хора от горните класове.”

Габриела:
„Аз съм любезна и усмихната. Моите приятели ми казват, че съшо съм прилежна и самостоятелна. Смятам, че ми е нужно повече самоувереност. Класът ми е много шантав. Не е най-добрият, но ми харесва и ми става тъжно, че следващата година класът ще бъде разделен. Намерих добри приятели и съм благодарна за това.”

Елизабет:
„Моето училище е едно от най-добрите в България. Има много хора, които са доста нелюбезни и които мислят само за себе си. Но също така има и много, които са мили и са готови да окажат помощ.”

Михаела:
„Уча в най-доброто учлище в София – в 91 НЕГ. Как аз мисля, че другите ме възприемат: прилежна, креативна, самоуверена, амбициозна, отворена към света, любезна и мила. Но какво мисли майка ми за мен: мързелива. Класът ми е супер с шантави хора, с които споделяме различни интереси. Своето бъдеще в следващите десет години виждам по следния начин: учене, учене, учене.”

Александрина:
Аз съм едно седемнадест годишно момиче и притежавам както позитивни, така и негативни качества. Понякога съм прилежна, но има и такива дни, в които само мързелувам, Чувставам се най-добре, когато говоря с любезни хора. Обичам приятелите си. В учлище не винаги съм доволна. Често пъти усещам скука.

Жаклин:
„С нашия клас сме много сплотени. Понякога имаме своите проблеми и спорим, но това го намирам за съвсем нормално. Въпреки че някои са малко шантави, когато някои се нуждае от помощ, ние винаги сме готови да го подкрепим. И въпреки че понякога не сме най-дисциплинираният клас, всички ние сме креативни, умни, с много надежди и очаквания за нашето бъдеще. От три години насам моята мечта е да следвам в Германия. Със сигурност ще бъде много тежко да бъда в един непознат град сама, без моите приятели, роднини и познати, но смятам, че ще се справя.”

Михаил:
„За мен социалните контакти са много важни. Приятелите сега са всичко за мен и това е нещото, което не харесвам в това училище. Много от тези ученици са може би много умни, но също так и ужасни хора. Никога не сме правили нещо заедно, и ако трябва да съм честен, нямам никакво желание да правя нещо с някого от това училище. Тук всички мислят за себе си и смятам, че това е много лошо. За бъдещето си съм размишлявал много пъти. Бих искал да правя нещо сам. Една собствена фирма би било страхотно. Със сигурност не искам някой да ме контролира и да взема решение за мен. Би искал моята свобода и моите приятели. Това, според мен, е най-важното.”

Страницата е налична и на: Deutsch