Може и да е минал над месец, но емоциите от първата ни конференция по модел на Организацията на обединените нации (ООН) – Model United Nation (MUN), организирана от Немско училище София (НУ София), все още не са избледнели.
Нека първо да започнем с това откъде дойде идеята и как се случи така, че да представим както себе си, така и нашето училище на това събитие.
Първо ще спомена няколко аспекта за конференцията от записването за нея до подготовката. В началото на учебната година учениците от 11 клас от Немския отдел бяха запознати с Модел ООН и как работи той. От организаторите от НУ София бяха избрани четирима ученици, които влезнаха в ролята на „Chair” (Председатели на ООН) и следяха както преди самата конференция, така и по време на събитието за организацията и поддържането на добрия тон и поведение. Получихме предложение да участваме в конференцията като делегати или преса. Делегатите можеха да заявят три желани от тях страни, а пресата – три медии. След това получихме потвърждение коя държава (или съответно коя медия) ще представляваме. Трябваше да подготвим своите „Position Papers” (доклади, изразяващи позицията на държавата) или статии (за пресата) на трите теми, които щяха да се дискутират със стила, идеите и визиите на съответната държава или медия. Трите теми бяха „The Cyberspace in the Context of International Security” („Киберпространството в контекста на интернационалната сигурност“), „Protecting the Rights of National or Ethnic, Religious and Linguistic Minorities” („Защита на правата на национални или етнически, религиозни и езикови малцинства“) и „Refugees and the Impact of COVID-19” („Бежанците и въздействието на COVID-19“).
На 6 ноември разбрахме кои точно страни и медии ще представляваме и подготовката за конференцията, в която трябваше да се включим заедно с участници от НУ София, Американски колеж в София и едно училище в Мюнхен на 20 ноември в хотел „Москва“, можеше да започне. Но както последните години ни научиха, трябва винаги да сме готови за неочакваното. Поради обстоятелствата, за жалост, бяхме отново зависими от Zoom. Въпреки че бяхме разочаровани, ентусиазмът ни не пострада. Това беше видимо от големия брой заинтересувани, които въпреки краткото време за подготовка не се отказаха и на 20 ноември, облечени в Western Business Attire (бизнес облекло), както изискваше дрескодът, мотивирани и в добро настроение седнаха пред компютрите и започнаха да дискутират по първата тема. Делегатите трябваше да се разпределят в групи в зависимост от позицията на държавата им по темата. Имаше разделение най-вече по въпроса дали трябва да бъде създадена нова група в ООН, или вече съществуващите две да направят компромиси, така че да се погрижат възможно най-ефективно за киберпространството.
Както вече сигурно разбрахте, темата е наистина сложна. С това може да се обясни и фактът, че делегатите не се занимаваха с нея само на 20, ами и през целия ден на 21 ноември. Усилията им, разбира се, си заслужаваха. Предложените резолюции на всички три групи бяха подкрепени от останалите след няколко поправки, което означаваше, че тези два дни са били голям успех.
Вероятно ще се попитате какво се е случило междувременно с пресата. На 20 ноември внимателно следяхме дискусиите на трите групи и интервюирахме представители и от трите. Наистина вълнуващ обаче беше следващия ден, когато ние (Deutsche Welle) организирахме заедно с пресата от НУ София (BBC) пресконференция, на която задавахме спорни въпроси, които трябваше да разяснят определени аспекти от позициите и резолюциите на трите групи. Това ни предостави и още материал за последните ни статии. По време на пресконференцията един ученик от нашата гимназия трябваше да поеме важна роля. Александрос Триантафилидис от 11е, който представляваше Франция, участва в пресконференцията и уверено представи позицията на своята група. На въпроса дали му е допаднала конференцията по модел на ООН, той отговаря: „Конференцията беше едно невероятно изживяване, което със сигурност бих повторил! Въпреки че се проведе онлайн, организацията ми допадна и съм доволен от представянето си като представител на Франция. Най-голямото предимство на подобни събития е възможността участниците да излязат от зоната си на комфорт и да бъдат предизвикани от една изцяло нетипична и различна ситуация.“
Този цитат много добре може да обобщи всичките ни впечатления от конференцията. Изключително много искаме да благодарим на нашия учител и ръководител на клуба господин Хилгеман, без когото нищо от описаното нямаше да се състои. Освен това искам да благодаря на моите приятели и всички делегати, които ми показаха на какво е готов човек, когато се стреми с останалите към една обща цел: Александрос 11е (Франция), Ана 11е (Сингапур), Андрей 11д (Австралия), Борис 11е (Чили), Боряна 11е (Дания), Даяна 11е (Нова Зеландия), Георги 11д (Норвегия), Константин Юруков 11е (Австрия), Нели 11е (Монголия), Ния 11д (Полша), Павел 11д (Русия).
В заключение бих искала да добавя, че краят на тази конференция може и да е краят на първата глава, но е и началото на една нова история, в която ние от MUN-AG (клубът към Модел ООН) много бихме се зарадвали, ако и вие се включите. Очакваме ви заедно с вашите свежи идеи! Искаме заедно с вас да пишем нашата нова история!
Автор: Венелина Бодурова 11д, участник в Модел ООН като преса (Deutsche Welle)
Превод: Александра Таранджийска 11д
Страницата е налична и на: Deutsch