Хамбург

Пътуването ни започва доста рано в събота сутрин, всеки е някак си нервен и
изморен, спал само няколко часа, но дори това не пречи и не разваля настроението ни.
На обед вече сме в Хамбург и търсим нещо типично немско за хапване, а именно
– наденички. Чакаме с нетърпение обиколката на пристанището, която е в програмата
ни.
Преди това обаче имаме свободно време и решаваме да изкачим кулата на
черквата „Св. Михаил” – или „Михел“, както е известна в Хамбург . Усилията да
изминем всичките 544 стъпала и страхът от височината си заслужават, защото гледката
е наистина страхотна.
И все пак през късния следобед идва ред на обиколката из пристанището.
Събота е и няма много кораби, но успяваме да разгледаме “Speicherstadt’. Всички сме
впечатлени сме от архитектурата на Хамбург и особено въздействащата величествена
сграда на кметството.
След тежкия ден, вечерта ни остава свободно време за пазар по главната улица,
кафе и хапване на нещо сладко.

Деница Пачева

Понеделник

Отново се наложи да се събудим много рано (и въпреки това пак закъсняхме, което се отрази зле както на нас, така и на останалите). Първо се срещнахме с другите участници, разделихме се на работни групи, за да обсъдим най-общо различията между трите страни. Първоначално разговорът беше по-скоро тромав и се изразявахме трудно на английски. По-късно атмосферата се разведри, свикнахме с условията на работа и дискусията беше ползотворна.

Установихме, че представителите на отделните нации не са чак толкова различни. Въпреки че всеки се чувства българин/германец/датчанин, нашите цели и очаквания са сходни. Всички искаме да учим в университет и да работим в родината си. За всеки от нас засега е нормално да живее с родителите. Единствената по-съществена разлика се състои в броя на членовете на едно семейство (в Дания той е по-голям в сравнение с този в Германия и България.

Датчаните ни разведоха из обширното си училище, в което на практика има всичко за всекиго. То изглежда по-скоро като СПА-център, отколкото като истинско училище. Там технологиите са навсякъде, физкултурният салон е три пъти по-голям от нашия, а зелените площи около самата сграда почти се равняват на Борисовата градина в София.

Научихме много за датските ни връстници, за техния начин на живот и на мислене, който определено се различава от нашия. Те имат доста повече свобода от нас, което на пръв поглед е странно, но от друга страна има своите положителни страни – например, полето за изява, което им се предоставя, за да покажат своите идеи и да ги реализират. Изненада ни и фактът, че за повечето от тях бъдещето след училище е неясно. Те рядко се замислят с какво биха желали да се занимават по- нататък. Мнозинството от тях работи – нещо, което при нас все още е рядкост.

Хубаво е, че вече не ни се налага да пътуваме по 5-6 часа на ден, тъй като това беше изключително изморително за нас. Студът в Дания ни изненада, макар че тук това е нещо съвсем нормално – просто трябва да свикнем с пронизващия вятър.

Ина Петрова

Разходката до Крабесхолм

След поредния дълъг ден в училище ни казаха, че трябва да се разходим до някакво място, наречено Крабесхолм. Разходка? Бях вече достатъчно изморена и нито знаех какво значи „Højskole“, нито ме интересуваше особено.

Беше доста далече, но поне чистият въздух ме освежи. Когато стигнахме, видяхме езерце и една типично датска къща – ниска, боядисана в бяло, с дървена дограма и слама върху покрива. Дъждът и красивата есен придаваха меланхоличен и носталгичен дух на атмосферата…

Една жена ни посрещна и ни разказа, че „Højskole“ е колеж, богат на традиции. Основан е още през 1885г. Намира се точно до бялата сграда, която се оказа общежитие. Студенти и ученици,
които се чудят дали искат да следват архитектура, фотография или просто искат да развият уменията и въображението си, могат да учат и живеят един семестър там.

Ателието и базата са много добре оборудвани. Студентите имат достъп до компютри Макинтош, фотолаборатория и печатница. На разположение са и шивашки цех, грънчарница, дизайн студио и голяма библиотека.

По пътя видях табелка ‘’Love is in the air’’, висяща на дърво, а стената-+

ч наблизо беше цялата изрисувана в графити. Явно хората там си живеят щастливо и креативно… Жената ни разведе из главната сграда, която приличаше на църква, и през ателието, където студентите работеха с удоволствие и настроение.

Бях скептична, но колежи като този могат да се окажат много полезни за мен, защото се интересувам от изкуство и искам да се занимавам с архитектура.

Elena Balabanska

Сряда

В сряда, когато беше третият ден от престоя ни в Дания, дискутирахме досегашните ни впечатления от страната. Бяхме разделени на много групи, като всяка се състоеше от българин, немец и датчанин.

Освен чистотата на страната, която ни направи най-силно впечатление, ни поразиха и многото алеи за колела и романтичните кътчета из града. Хората бяха изключително мили, отзивчиви и ни посрещнаха още в началото с усмивка. Училището в Скиве е просто уникално – има спортни игрища, дървета, поляни и дори едно малко езеро. Странно ни се стори обаче, че учениците използват навсякъде и именно по време на учебния процес лаптопи и говорят на “ти” с учителите.

По обед се разходихме с датчаните, като повечето от нас използваха свободното време да накупуват подаръци и да посетят новите си приятели в техния дом. Опознахме хората тук – как живеят – спокойно и щастливо, и какви са – искрени и гостоприемни, като станахме част от тяхната дневна рутина – традиции и начин на живот.

Денят беше изпълнен с преживявания и ни даде шанс да се запознаем с датската култура и да завържем нови познанства.

Stefanie Zikandelova, Iva Kalcheva

четвъртък

Време е за ставане! Бързо, трябва да опаковам не само моя куфар, но и куфара на Вили, защото тя пренощува при своята домакиня. Още една чаша чай, още една филийка с мармалад…Готова съм!

За последно сме на път за училище, но аз мисля непрестанно за моята презентация „Образователната система в България”. Вили и аз имаме една много отговорна задача, затова сме се подготвили старателно.

Като за начало всички ученици разсъждават върху връзките между трите страни. Темата „Двустранните отношения между България и Дания” звучи толкова непривлекателно, но в действителност се оказва доста интересна, защото има толкова много неща, които преди не знаех. Междучасието започва и ние имаме 30 минути за поредната филийка…Защо копнея токова безумно за една топла супа?

Три момичета от Германия ни обясняват образователната система на страната си, след което идва нашият ред. Толкова съм притеснена! Вили, както винаги, говори прекалено тихо и аз забравих цяла част от моя текст, но най-накрая всичко свърши.

Вече е 3 часа следобед и имаме време за пазаруване. В супермаркета има толкова много неща, които не бях виждала никога през живота си, но бонбоните ми направиха най- голямо впечатление. Още една торбичка за брат ми, за приятеля ми…Достатъчно!

Навън вали, но на мен ми е все едно. Ние сме съвсем сами в един прекрасен малък град, някъде по света и говорим с удоволствие за България – нашата родина. Защо имаме такова огромно желание да изпеем една българска песен? Може би, защото нямаме какво да правим? Може би ни липсва семейството?

Време е за купон! Всички ученици се събираме в училище, за да си кажем „Довиждане”. В този момент непременно трябва да снимам тоалетната, защото картинките там много ми харесват. Предполагам, че изглеждам като идиот…

Това не е ли българска песен? Българите се хващат за ръце и всички започват да танцуват Дунавско хоро, въпреки че някои от нас нямат никаква представа от стъпките.

Вече е късно и Сузане ми казва, че майка й ще ни вземе от училище. Стахотно! Тя живее извън града и пътят е дълъг. Донесох за нейното семейство подарък от България и сега те изглеждат доволни. Аз също съм щастлива…Най-накрая съм в леглото на Сузане и мога да затворя очите си. Беше един дълъг незабравим ден в Дания.

Диляна Христова

Страницата е налична и на: Deutsch