ZfA
Новина
< Към началната страница
10.12.2020
Едно пътуване на другия край на света

Ученици и ученички на 91. НЕГ “Константин Гълъбов” бяха на гости в Япония

Разказ на Борислав Кавалов (предишният 12 е)

Въпреки жегата групата бе впечатлена от красотата на бамбуковата гора. (Снимки: Кавалов)
Камеока се намира в близост до Киото и Осака, следователно приблизително в средата на Япония.

Всичко започна на 26.08.2019. Първо летяхме до Мюнхен, а после нататък до Париж. Ние – девет ученички и ученици на Немския отдел на 91. НЕГ от последния и тазгодишния випуск, които пътуваха заедно с г-н Хепфер за Япония. Сутринта на 29. август кацнахме в Осака. Нашите първи впечатления след изтощителното пътуване бяха: „Човече, каква е тази жега?“ Беше толкова топло и влажно, че човек се чувстваше като в сауна. Два часа по-късно бяхме в къщата ни в града Камеока, в близост до Киото. Всички искаха да спят, естествено, но имахме стриктна програма.

И така продължихме с флоралното изкуство Икебана. Две майсторки на изкуството Икебана ни показаха как точно се подрязват цветя и спрямо какви правила се подреждат.

С нашите парчета Икебана.

Имахме кратък рунд за запознанства и след това дойде най-доброто – готвенето и яденето. По време на нашето пътуване изпробвахме невероятно много нови и непознати за нас ястия – от белтъци с октопод и джинджифил до супи с дълги, подобни на спагети гъби, които човек някак си яде с пръчици.

Научихме се много добре да ядем с пръчици, защото ги използвахме по всяко време и за всяка цел – готвене, ядене, рязане (!) и дори за направата на нашия хербарий, но за това повече на друго място.

Вторият ден беше толкова изпълен с преживявания, че въобще не знам откъде да започна. Всичко започна с нашето пътуване с влак до Киото, предишната столица на Япония. Първо посетихме Златния храм, който беше наистина възхитителен. Още по-интересни бяха обаче перфектно поддържаните и аранжирани градини, така, че оставят у посетителите чувство за спокойствие и мир. Перфектното място за медитация, за което, естествено, могат да послужат тези градини.

Златният храм, Кинкаку-джи

След това отидохме до храма Рьоан-джи с неговите известни каменни градини, храм на спокойствието, където могат да се чуят само цвърченето на грила и пеенето на птиците. Вътре бяха красивите постелки Татами, върху които човек седи, яде и спи. Такива постелки има във всяка традиционна японска къща.

Стаята за медитация на храма Рьоан-джи с нвговите постелки Татами
Трамваят е шарен и затова се грижи винаги за доброто настроение при пътуване.

С този красив трамвай пътувахме до една бамбукова гора (виж снимката най-горе), където беше още по-задушно, отколкото в града. Там беше осезаемо по-трудно да се диша и човек просто се потеше безспир. Но си заслужаваше! Там също посетихме един Храм на любовта, където проведохме един ритуал за „любовта“.

Истинското японско суши не е като в Европа.

Скоро времето изтече и ние трябваше да се върнем в Камеока. На връщане пътувахме с „романтичния влак“ и след пристигането в Камеока беше време за суши. Трябваше бързо да се решим на една от многобройните вкусни вариации, докато те „преминаваха” по една поточна линия. Уасабито не се услади на всички, но на мен ми хареса.

След този дълъг ден си дойдохме вкъщи, играхме различни игри и така се опознахме още по-добре. Остана ни също и още някакво време за развлечение.

Японците обичат таратор.

На третия ден имахме дискусии на тема традиции, празници, музика, танци и, разбира се, готвене. Ние опитахме също сами да сготвим типични японски ястия като гьоза. След това отидохме да играем бейзбол и по пътя натам минахме покрай чудесен наблюдателен пост с гледка към целия град. Денят завърши с калиграфия. Естествено, не можахме да станем майстори на това впечатляващо изкуство за два часа, но ни достави невъобразимо много удоволствие да изписваме йероглифи с четчица и специално мастило.

Нашите собствени хербарии

И сега за хербария: Това е изкуство, при което човек пъха цветя, оригами и други пъстри неща в шише, пълно с масло. Всеки изработи свое собствено и по този начин уникално шише.

Като втора част на нашия гастрономически обмен приготвихме таратор и мусака, които се усладиха много на японците, защото йогуртът (киселото мляко) е същият като в България.

Накрая дойде най-важната дейност за седмицата: спортът. За тази цел беше нает един огромен физкултурен салон, а също дойдоха и много други участници от спортния клуб. Всеки взе участие, дори и най-малките деца. Бягане, бадминтон, волейбол, баскетбол и други забавни игри бяха организирани. Ние също представихме нашата програма.

И каква беше тази програма? Ние искахме да покажем българската култура на японците и затова репетирахме български песни и танци. Също изненадахме всички с една японска детска песен. Всички пяха заедно с нас и се радваха, от най-малките до най-големите.

Българско хоро в физкултурния салон

В понеделник бяха организирали за нас интересна обиколка на една инсталация за изгаряне на отпадъци и на сметището. Първоначално не предполагахме, че такова нещо може да бъде интересно, но по време на обиколката научихме много, например всичко, което може да се рециклира, действително се рециклира. Остатъкът се изгаря и от пепелта се строят изкуствени острови, като при изгарянето се филтрират остатъчните газове, разбира се.

令和 [Reiwa] (мир) като калиграфия

След това дойде време за зазен, японската медитация в седнало положение. Отидохме до храма Дайсун и там бяхме въведени в зазена от монах. При този вид медитация е важна пълната концентрация: Човек трябва да се фокусира върху някоя точка на пода, да потисне всички нахлуващи мисли и да се концентрира само върху дишането си. Много трудно е, но след това се чувстваш много по-добре и ти е много по-спокойно. Начинът на седене обаче е за западния социализиран човек много неудобен (поне за тези, които нямат опит).

Зазен с монаха

Оставаха още два часа и ние ги прекарахме в Киото, някои отидоха в Международния музей за манга комикси, докато други предпочетоха да отидат на шопинг и да пробват препоръчаното саке.

Малкият Юки носи мартеница и стои с нея в центъра на вниманието.

Последния ден посетихме кмета на Камеока. Той ни посрещна радушно и ни разказа много за града и неговите обичаи, както и за инициативите там.

След това отидохме на посещение в старческия дом на Камеока, където заедно с радостните и млади на вид възрастни хора играхме нови за нас игри, танцувахме и пяхме.

Забавни игри с възрастни хора

Последната наша дейност беше посещение на основното училище. След впечатляващо учтивото посрещане танцувахме и играхме с децата и те се радваха много, че имаха гости като нас.

Дори градският вестник писа за нашето посещение в основното училище

Последната вечер беше най-трудна. Почти всеки плака, също и японците. Подаръци и прегръдки, телефонни номера и визитни картички бяха разменени. Въпреки сълзите всички бяха щастливи, че са се запознали с такива готини хора. Ние започнахме още тогава да организираме следващата ни среща, този път в България, следващото лято.

И след това дойде по-бързо от очакваното времето за отпътуване, въпреки че не искахме да го осъзнаем. Но всички красиви неща свършват някога. След още едно изпълнено със сълзи сбогуване вече седяхме в самолета за дългия 12-часов полет за Амстердам. Дано наистина има повторно събиране – през следващото лято!

Сълзите не могат да бъдат скрити. Сайонара-вечер

Превод на Бианка Месова, 9е

Страницата е налична и на: Deutsch