На 28 октомври се състоя уникално събитие – литературно четене на творби на учениците от 91ва Немска езикова гимназия … и не само това 27 поети и писатели забавляваха аудитрията в кино „Влайкова“ със своите есета, стихотворения, речи и разкази за повече от 3 часа, но на края никой не беше изморен – напротив всички се чувстваха живи и развълнувани.

Събитието започна с кратко изпълнение на училищния хор, който изпълни три песни – една православна, една народна и една тържетвена песен, част от романтичната меса „Messe Breve“ на Лео Делиб.

Програмата бе измислена така, че да се редуват поезия и проза, за да се задържи максимално вниманието на публиката. Това решение на организаторите, които бяха именно членовете на Ученическия съвет, начело с председателя им Люба Николова, спомогна за успеха на събитието. На въпроса, защо е решила да организира това събитие, Люба отговори, че писането винаги е билонай-голямата и страст и че иска да даде възможността на останалите автори сред нас да представят своите творбите. Дори Люба прочете нейни стихотворения.

Темите на прочетените произведения бяха съвсем разнообразни – от тргична романтика, през меланхолията на есента, до епически разкази за младия ковач и сладникави любовни стихотворения. Най-впечатляващите изпълнения може би бяха тези на Никола Попов, който завършва Немската езикова гимназия преди 2 години, и на известния постмодерен поет Августин Господинов, който сърдечно похвали всички участници.

Представянето на всичките 27 участници по равностоен начин вече беше огромно постижение. За да поддържат напрежението в залата, водещите многократно трябваше да демонстрират остроумието си и чувството си за хумор при съобщаването на всеки следващ читател.

Николай Маринов държа чувствителна реч за значението на изкуството и за това колко е важно да запазим детското в себе си.

Той не беше единственият, явил се на сцената, носещ фамилията „Маринов”,който направи голямо впечатление на публиката.

Последният представител беше именно нашият учител,господин Маринов, който със своето „Versuch eines Poetry Slams“ унищожи конкуренцията (Забележка на редакцията: Той беше ясен за хората,говорещи майчиния му език,с изключение на конкуренцията,от чието унищожение не произлезе никаква реч;много повече господин Маринов искаше да изпробва на живо самостоятелно формата „Poetry Slam” и по този начин да не заличава огромния принос на учениците)..

Дори когато българските произведения доминираха,имаше две ученички,които бяха приготвили нещо на немски – на една от които по случайност господин Маринов предодава (11„Е” кл.) – Анна-София Станолова с неините стихотворения „Ein Leben Lang” и с моя сонет „Lodernd” и лично моето любимо стихотворение,написано от мен – “Spiegelbild”.

Anna-Sophia Stanolova, Ein Leben lang

Was ich sehe,

ist der Himmel.

Was ich spüre,

ist der Wind.

Keine Grenze

kennt der Taumel,

in den das Herz

langsam versinkt.

 

Meine Ziele

sind die Sterne.

Meinen Weg

zeichn` ich allein.

Ich lasse Spuren

in dem Wildnis

so Schritt für Schritt

ein Leben lang.

 

Die besten Freunde

sind mir Fremde.

Die schönen Träume

sind viel zu nah.

Doch spüre ich

in meinem Herzen

die unbeherrschte

wilde Kraft –

weiterzukämpfen,

weiterzuleben.

 

 

Yana Stoykova, Lodernd

Die Schwarze Perle in Flammen

Halte ich in meiner Hand.

Ein Bild der Welt in weißer Ramme

Himmel, auf der Erd’ erfand.

Die ist gleich tödlich und so heiß-

Brennend, blühend Pfirsichbaum.

Ein heller Mensch, ein heller Geist

Ablehnt dringend meinen Traum.

Wir werden abends sicher sterben-

Gäbest du mir deine Hand?

Mit Blut den Himmel rot zu färben-

Himmel, wie ich dich genannt.

 

In der Nacht brennt deiner Feuer

An dem Tag wacht Ungeheuer

 

Yana Stoykova, Spiegelbild

Du bist nur

ein Spiegelbild

in dem Fenster des hellen Zuges.

Bade mich in Sonnenlicht,

die kalten Strahlen,

Die du funkelst.

 

Es ist hier

ein bisschen kalt

und weiter- riecht wie etwas Grünes.

Leider nicht

Nach Blumen Art,

den warmen Blüten, die du suchest.

 

Siehe mal…

die sind doch da!

Der Ferne nah, die grünen Felder!

Bahnfleck Farben,

gelber Strahl,

oder das Stadtschild, das du suchest…

 

Ich verfolge

Deinen traumverlor´nen Blick

Zu einer Welt der Anmut:

Zierlich sicher Tannen so die Tiefe deiner Augen;

Pastelfarbig himmlisch Baldachin

deckt mit Wolken, dein Gedanke

Ist ein Tempel und ich will dahin;

Und die Leute und deren Häuser,

traurig laufen hin und her-

fernes Schicksal knapp Bedeutung

fernes Schicksal deines ist unfair:

als falsch die ganze Schönheit gilt,

denn du bist nur ein Spiegelbild

in dem Fenster des hellen Zuges.

 

Bremen kommt uns näher bald.

Du nimmst den Rucksack weg willst gehen.

Leeres Fenster, nächster Halt:

‘ne kleine Frau, und zwar sehr alt;

ein alter Mann, besorgt und kahl;

ein bunter Bub’ mit tollem Schal,

sie nehmen deinen Platz,

ein neues Spiegelbild.

Und jedes mal

habe ich Angst

deine Augen zu treffen.

 

 

Забележителни певици в края на вечерта бяха Лилия Якимова от 11”Г” кл. и Калина Пангева от 12”Г” кл.,които впечатлиха едновременно и публиката,и вещото жури и спечелиха отличието за най-добра лирика респективно за най-добро прозаично произведение.
Дори и тези,които си тръгнаха без награди,не тряба да бъдат тъжни.Всеки,който е проявил смелост да се качи на сцента,огрята със светлина, и да изложи своя собстевен текс пред публиката, си е заслужил почтенно топлите аплодисменти.

В бъдеще тази вечер не остава само в спомените – нашият училищен вестник SWW Online е побликувал последиците от повечето произведения – останалите ще бъдат скоро online достъпни на нейната страница. В YouTube – канала на вестника ще се появят видията с литературните четения – обещано!Следователно не е толкова лошо,ако не сте могли да вземете участие.

Краят беше страшно вълнушащ. Голяма част от приятели,наблюдатели и участващи ми споделиха,че ще помнят тази вечер завинаги.

 

Отчет от Яна Стойкова, 11E

Снимки на Симона Беленска, Ива Попова и Дамян Думанов
Превод: Ани Радичкова и Наталия Миланова

Страницата е налична и на: Deutsch