От 3ти до 6ти юли 2017 ние, Виктория,Калина и Невена от 11 „д” клас и Мария от 11 „е” клас, изживяхме нещо незабравимо- практикум по биотехнологии в Улмския университет. Тази възможност ни беше предоставена от учителя ни по биология господин Хепфер, за което сме му много благодарни. Сега, скъпи читатели, бихме желали да ви разкажем за своето преживяване.

На 3ти юли четирите кацнахме на летището в Меминген и оттам с влак стигнахме до Улм. Както казах, там трябваше да правим практика по биотехнологии и тя беше към института по Микробиология и Биотехнологии в университета. Нощувахме в Брикстоун Хостел, едно малко и изключително уютно местенце, до което, за радост, успяхме да стигнем много бързо.Самият град ни удиви. Макар да не е много голям, в Улм има какво да се види и изживее. Нещо, което си е традиционно за града и което ние всички намерихме за много интересно, е символът на града- врабчето.В Улм има безброй оригинално направени фигурки на врабчета и това създава някак артистична атмосфера. Друго интересно нещо е, че Дунав разделя града на две части- Улм и Нов Улм. Изключително красив квартал е кварталът на рибарите, който се намира в непосредствена близост до реката.

На 4ти юли започна практикумът ни и продължи до 6ти. Сградата на университета е доста по-голяма и объркваща, отколкото изглежда отвън, но въпреки това някак успяхме да намерим лабораторията. Там вече ни очакваше Карин Денглер-Вупърфелд, жената, която ни развеждаше из лабораториите и като цяло беше отговорна за практикума.(Много благодарим за отделеното време и за търпението!) След като разгледахме института, трябваше да присъстваме на нещо като лекция, свързана със сигурността по време на работа в института. Към 10 часа беше истинското начало на нашето страхотно преживяване. Карин ни показа как да използваме специални пипети (с тях може да се пипетира дори 1 микролитър!) Също се занимавахме с бактерии (Bacillus и E. Coli), с различни среди, в които бактериите могат да се размножават, и с резистентност спрямо антибиотици. Взехме проби от един от телефоните ни и също от ушите си, за да видим, дали там също има бактерии. (Резултати имахме на другия ден.) Работата ни приключи към 13 часа и ние се забързахме към мензата, защото работата в лаборатория прави човек щастлив, но и много гладен. (Яденето в мензата беше страхотно!)

През втория ден в института се занимавахме с ГФП (зелено флуоресциращ протеин), също приготвяхме буфери, видяхме как се прави ПЦР и помагахме при правенето. Не е толкова лесно, защото трябва да си изключително прецизен. Ако сбъркаш трябва да започнеш отначало. Въпреки това работата ни беше много приятна и интересна, защото най-после можехме да приложим на практика наученото от часовете по биология. Също така проверихме и пробите си от предния ден. Освен че се занимавахме с лабораторна работа, този ден се запознахме и с нови хора – две студентки от областта на биологията. Те бяха много мили и общителни и ни разказаха доста неща за живота в университета. Нещо, което много ни впечатли, беше че хората от института ни поканиха на общ обяд. Оказа се, че е традиция, хората, които имат рожден ден, да готвят обяд за останалите. Ядохме традиционно мексиканско ястие (Chilli Con Carne), което беше много вкусно. После отидохме в отдела за неорганична химия, където се занимавахме с течен азот, невидимо мастило и хелий, с който си променяхме гласовете. След този дълъг ден в университета отидохме в улмската катедрала (най-високата православна църква в Европа) и се опитахме да изкачим 768те й стъпала. Това начинание не се препоръчва за хора със страх от високото. (Или такива, които не са почитатели на високите, тесни и извиващи се нагоре стъпала.) Трябва обаче да се признае също, че си заслужава гледката от тази височина. После четирите заедно си сготвихме ориз в кухнята на хостела – почувствахме се като истински студентки.

6ти юли беше последния ни ден в Института. Гледахме колонии от бактерии под микроскоп и изолирахме плазмиди с помощта на рестрикционни ензими. След това се разделихме с Катрин, което ни натъжи всички. Трябваше обаче да намерим пътя до електронните микроскопи и за щастие господин Хепфер вече беше пристигнал в университета и можеше да ни помогне да намерим отдела навреме. Там видяхме огромни микроскопи, на стойност 500 000 евро, с които се наблюдават органелите на различни клетки. В същия ден в университета имаше празненство под мотото „ Unite against racism” с много различни занимания и дейности, като например Poetry Slam, жива музика и дарения. Там можехме да се насладим на атмосферата на университета. Това обаче можеше да послужи и за наше прощално парти, тъй като това беше последната ни вечер в университета. Но не за винаги- след една година ще бъдем студентки, и този път наистина!

[Show as slideshow]

Страницата е налична и на: Deutsch