Традиционният обмен на ученици с гимназия Ройхлин в Пфорцхайм оставя ценни следи у всеки един от нас – интересни изживявания, незабравими моменти и едно разширяване на хоризонта. С топли чувства си спомняме за тази необикновена седмица, пълна с ценни спомени. В едно спонтанно интервю няколко ученици и техните класни ръководители споделят мислите си.

1. Какво ти харесва най-много в Германия?

Милена: Германия има висок стандарт и практично организирани условия за живот, които улесняват ежедневнето на човека. Най-много ми хареса разнообразието от култури, хора и дейности.

2. Как ти се струва идеята да участваш в един подобен обмен?

Мина: Принципно е добра идея, когато хората се интересуват от това, защото по този начин можем да предприемаме много нови неща заедно и да научаваме повече един от друг и един за друг. За мен лично това беше много интересно и спомена ще пазя вечно.

3. Защо в Германия няма дупки по улиците?

Борис: Защото има хора, които да ги запълват.

4. Как би описала един типичен немски ден?

Ивана: Денят е планиран. По всяко време те знаят какво трябва да правят и всяка минута е разчетена.

5. Как ти се стори училището в Пфорцхайм – материална база и оборудване?

Михаела: Материалната база определено е по-добра от нашата. Училището отразява по своеобразен начин тяхното мислене. Всичко е поставено сякаш в един огромен сандък и повечето в мисълта си  не излизат от неговите граници.

6. Гледали сте футбол, разкажете малко за това…

Славена: Отидохме на едно широко място, което приличаше на бирена градина или на поляна. Там имаше един огромен чадър и мноооого маси, както и щандове, където можеха да се купят сладки, наденички, бира и много други неща. Но най-важна беше атмосферата. Когато става дума за национален отбор, хората се събират и стават солидарни. В Пфорцхайм не беше по-различно. Цялата поляна беше пълна с хора, всички пееха, всички бяха приятели. Там нямаше значение дали си фен на  Bayern München или на Borussia Dortmund, всички подкрепяха страната си – Германия. Чувството, когато Германия вкара гол, е неописуемо. Всички станаха, прегърнаха се и изразиха своята радост по уникален начин. В края феновете разпространиха празничното настроение из целия град.

7. Хубави ли са немските момичета/момчета?

Кати: Може да се каже. Момчетата са много чаровни и интересни. Харесват им същите неща като на нас. Това, което ги прави по-интересни  обаче е фактът, че тренират много и са добре сложени.  Най-много ми харесва това, че младежите в Германия са едновременно свенливи и в същото време самоуверени – една комбинация от качества, с която човек рядко се сблъсква. По свой начин те са хубави, какъвто е всъщност всеки човек.

8. Хляб, хляб, хляб и пак хляб?!

Криста: Не смятам това за нормално! Когато човек яде само хляб, той надебелява, което е проблем в Германия. Вярно е, че хлябът там е много вкусен, но въпреки това не трябва да се прекалява с консумацията му. Общо взето немците ядат често едно и също, храната не е много разнообразна и това не ми харесва, не го считам за здравословно.

9. Можеш ли да разкажеш малко за приемното си семейство?  Какво правихте заедно?

Кристиян: Беше невероятно. Семейството беше много мило, чувствах се като един от тях. Имах и отделна стая, където можех да отпочивам.

    Стефани: Семейството беше невероятно мило, те се грижиха за нас с много любов. На първия ден ни заведоха до музея на Порше в Щутгард. Беше наистина готино. Там дори наехме едно черно Порше 911 и с него пътувахме с 200км/h по магистралата. Никога няма да го забравя! Много готино беше също и когато се качихме на един хълм и от там гледахме залеза и целия Пфорцхайм.

10.   Как ти се стори обменът? Какво можеше да бъде по-добре? Какво няма никога да забравиш?

Ралица Стойкова:  Обменът ми хареса много. Срещнах много нови хора и опознах едно нова страна. Освен това упражних езика. Интересно ми се стори движението между градовете и , разбира се, безбройните забележителности, които видяхме.  Освен това ме впечатли и фактът, че вечер по улиците почти няма хора и коли. Никога няма да забравя доброто отношение на немците към нас и тяхната приветливост, както и вкусните салами.

Ема: Обменът беше едно невероятно изживяване и като цяло много ми хареса. Програмата беше пълна и времето беше добре оползотворено. Мисля обаче ще една седмица не е достатъчно време да завържеш приятелство с обменните партньори, винаги имаше някакво напрежение между българите и немците, както и между самите нас. Това, което ми направи най-голямо впечатление, е вечерта, в която с хиляди хора гледахме футболния мач на поляната, защото нямаше културни граници, а само емоции и вълнение заради играта.

11. А какво мислят нашите учители за обмена?

Госпожа Лаутенбахер: Обменът беше много хармоничен. И двете групи изживяха нови неща и учиха едни от други. Хареса ми, че благодарение на този обмен можахме да учим извън училището по един ненапрегнат начин, най-вече без постоянните ограничения от време и стремежи към успехи.

Госпожа Аврамова: Обменната програма на гимназия Гълъбов съществува от много години и има дълга традиция. През 2014 за първи път бях част от съпровождащия учителски екип. Тази седмица в Пфорцхайм ми се стори много добре организирана.  Учениците прекараха добре със своите обменни партньори и техните семейства и бяха развълнувани от атмосферата в домовете и в училището. Преживяването като учител по време на този обмен за мен беше много важно. Срещнах много нови приятели. Насладих се на екипната работа с новите колеги. Беше едно страхотно преживяване за всички нас!

С една пълна програма и добра организация, с пътувания до Щутгард, Карлсруе и Хайделберг бяхме много изтощени и нямахме търпение да видим отново нашата родина. Разширяване на културния хоризонт, подобряване на езиковите познания и като цяло едно чудно време – това беше Пфорцхайм. Едно важно преживяване за всички нас.

Страницата е налична и на: Deutsch