Средата на октомври е и, въпреки че училището вече започна, все още не съм свикнала да следя времето. Лятото си имаше всичко…. лято…. няма значение кога. Никога не знаеш точната дата. Но сега е октомври. Лятото свърши, първите изпити чукат на вратата. И все още мисля за морето, за слънцето … Вървя по коридора и чувам немски. Невероятно! Е, разбира се, че сме в немска гимназия, учителите ни са немци, но това беше роден немски и то на млади ученици. Вдигам глава и виждам едни руси момичета, които никога не съм виждала досега. Мисля за момент. ФЕРДЕН!

Тазгодишните ученици от Ферден би трябвало сега да са наши гости. Изведнъж вече не мисля за морето, а за хубавото време точно преди това, в края на май, когато и ние бяхме там. Ферден … Липсва ми приятелката ми Ванеса, само малко да затворя очи и се пренасям там. Ферден е едно сладко малко градче, където срещаш зайци на път за училище и разговаряш с хората след часовете. Толкова е забавно, че е почти невъзможно да не се сприятелиш с партньора си (ако все още такава връзка не е възникнала в България). Вече не познавам програмата, но винаги ще пазя спомена за това училище в сърцето си. Домгимназията е в известна степен като Хогуортс. Прилича на замък, има огромен двор, дори собствена сцена отвън.

Учениците в Домгимназия обожават животните и имах чувството, че на всеки ъгъл има различни видове животни – папагали, костенурки, гъски и дори змии – всичко! Освен това имахме обиколка и се запознахме с различните клубове в училището, дори нашите слидеринци веднага сключиха приятелство със змиите.

Всички се съгласихме, че Домгимназията е същински Хогуортс, когато се качихме на покрива на училището. Само совите липсваха! А изгледът … Гледката може да бъде разбрана само чрез снимка или през „очите“ (с други думи, когато я видите лично):

Имат скара в задния двор на училището, а за такъв заден двор ние можем само да мечтаем:

Колкото и невероятно да е, Домгимназията също е училише и като всяко нормално училище има ученици, учители и учебни часове. И в тези аспекти не бяхме разочаровани. Класните стаи бяха много по-големи от нашите и си прекарвахме много хубаво по време на уроците (това, в крайна сметка, беше Хогуортс, кой не би искал уроци!?). Учителите винаги искаха да разговарят с нас в края на часовете, а знанията ни особено ги впечатлиха. Но нека се отдалечим от училище. Накрая също имахме и свободно време. Посетихме Бремен и Хамбург. За да бъда честна, трябва да кажа, че не съм най-големият фен на големите градове. Ето защо намерих Бремен много по-красив, затова започвам с Хамбург, въпреки че го посетихме след Бремен.
Хамбург определено беше разкошен със своето огромно пристанище и прекрасна архитектура. Посетихме Elbphilharmonie и съм сигурен, че един ден ще се върна само за да се насладя на концерт там. Иначе, макар и симпатичен, Хамбург беше голям град като останалите.

Но Бремен … цялата естетика на Бремен е мечта за един книжен червей. Малко след като слязохме от влака, видяхме градската библиотека и наистина бих могла да живея там.

Човек идва с настроение „Боже, обичам книгите“ и вижда галерията. На входа ни чакаха „модерните“ музиканти на Бремен! Казаха ни мило „Мойн!“ И ние, както в Хамбург, отговорихме „Мойн, Мойн!“, за да ги дразним (така че ще пеят за нас, нали?). В галерията имаше цяла изложба, посветена на най-известния музикант в света, но имаше и много снимки на художници като Клод Моне, Пол Сезан и Винсент ван Гог! Всички я намерихме за особено интригуваща и трябва да призная, никога преди не съм имал по-голям интерес към импресионизма!

Бремен има още едно предимство пред Хамбург – Шноор. Нашият еквивалент на Шноор е жилищният квартал Капана в Пловдив. Всички малки магазинчета с „ръчно изработени“ продукти ни оставиха почти безмълвни (почти, защото също трябваше да поръчаме по някакъв начин). Сладоледът и сладките в Шноор и Бремен са сред най-вкусните сладки в света и всеки трябва да ги опита!

Независимо къде се намирахме, прекарвахме много време с партньорите си. Научихме много един за друг и се смеехме толкова много заедно, че в крайна сметка не ни пукаше къде сме. И това е най-хубавото от програмите за обмен – създаваме си приятели, при които можем да се върнем по всяко време, и които ни помогнаха да станем по-добри и по-умни хора – интересът ми към импресионизма, мотивацията ни за учене, прощалните подаръци и истинската любов, която изпитвах към моето приемно семейство, са само някои от доказателствата.

В коридора съм и се срещам с приятел, който се присъедини към програмата тази година.
-Как си? Разбираш ли се с партньора си? – питам го.
-Прекрасно е! – е единственото нещо, което може да ми каже, преди бързо да се обърне към приятеля си.
-Става още по-добре. -отговарям (по-скоро на гърба му) и влизам радостно в часа.
Доклад на Ирина Долапчиева, 11е (2019-2020)
Превод: Ивайла Николова и Ива Александрова

Страницата е налична и на: Deutsch