Какво е това?
Както разбирате от заглавието, става въпрос за Summit – събиране, семинар. Eustory Next Generation Summit събра тази година в Берлин от петнадесети до деветнадесети октомври сто и двадесет участници от повече от двадесет страни, победители в национални исторически конкурси. Както винаги, имаше и малка българска „делегация“ от четирима души, в това число и аз. Събитието беше осъществено с помощта на европейската мрежа за исторически изследвания Еustory, която обединява непарламентарни организации от цяла Европа и отвъд, включително и българската фондация „Ценности“, която с подкрепата на българското образователно министерство вече за дванайсета поредна година организира исторически конкурси.
Тазгодишната тема на семинара беше „Winds of change – transitions in Europe” („Ветровете на промяната – преходите в Европа“), тъй като се отбелязват тридесет години от падането на Желязната завеса през 1989 г. Имаше общо осем работни групи – една се занимаваше с Гражданската война в Испания под формата на театрално изпълнение, друга направи аудио инсталация за „Гласовете от европейските преходи“. Моята работна група направи видео-инсталация на тема „Преодоляване на граници“, където представихме нашето виждане за това какви нови бариери си поставя европейското общество след падането на една основна – тази между Изтока и Запада.
Шок номер едно
Пристигнахме почти успешно в Берлин – градът, символизиращ времето на Прехода. Защо почти? Оказа се, че багажът и на четиримата ни е бил забравен в Мюнхен…

Заради проблемите с багажа закъсняхме малко, но не бяхме изпуснали много. Събитието беше започнало с излагането на новото проучване на американската организация за демографски изследвания в САЩ и в света Pew Research Center. Това проучване изложи статистики от общо запитани деветнадесет хиляди европейци за техните виждания за положението в страните им след Промените. Оказва се, например, че около една трета от българите, участвали в запитването, не са доволни от промяната на политическата система от социализъм в демокрация и от прехода между централизираната и пазарната икономика.

Имаше интервюта и панелна дискусия с участието на известен немски политик и бившия президент на Латвия.

После беше време за вечеря. В този момент осъзнах, че не бях ял почти нищо цял ден, и се насладих на хубаво пилешко и немска кола. Вечерята свърши и организаторите, винаги любезни, отзивчиви и мили, на тръгване от Humboldt-Carre осигуриха на пострадалата българска „делегация“ паста и четка за зъби, и червена тениска с надпис „Oui et non” („Да и не“)!
И за финал се насладихме на светлинно шоу в центъра на града, където на едни сгради се виеха змии на син фон, на друга сграда имаше малко розово за свежест и, разбира се, гъмжеше от хора и камери!
Шок номер две
Видях се с един приятел от Дания, с когото се бяхме запознали миналата година, когато в Берлин отново имаше Summit, но на тема сто години от края на Първата световна война. Толкова много се зарадвахме един на друг! Една година не се бяхме виждали, а си говорихме сякаш се бяхме видели вчера.

Равносметка (за деня)
DБезумният ден най-после мина. Исках само да се облея с хубав душ и да си легна. Но не, беше десет и половина и изненадите продължаваха. В хостела се оказах в стая с още пет човека – един италианец, дълбоко заспал, един мълчалив латвиец, който гледаше критично всичко и всеки, един германец с добронамерен и простодушен поглед, един французин, който непрестанно гледаше нещо на телефона, но точно в десет и трийсет извади едно малко зелено килимче и започна да се моли. И последно, но не по важност, един друг германец, висок и светлоок, с когото се заговорихме първо на немски, но като разбра, че съм българин, подхвана на чист български. „Е не!“, промълвих на себе си и заспах дълбоко. С този вълнуващ първи ден исках само да „маркирам“: многоцветната аудитория – хора от различни националности, много отворени и широко скроени; организаторите на събитието – неуморни, отзивчиви; и разбира се – самият форум – своеобразен, неповторим.
Какво се случи?
От моята работна група се разделихме на две по-малки. Групата, в която бях аз, направихме кратко филмче, което представихме на големия екран в голямата зала на Alte Borse – мястото, където се провеждаше Summit-а.
Предварително следвайки упътванията от нашия модератор Павел в групата бяхме споделили идеи и виждания; на място Павел ни осигури всичката техника, която ни беше необходима – камери, програми за обработване, компютри, реквизит (светещ меч, тениски, дъски и букви, револвер-играчка и т.н.).

В групата имаше младежи от Украйна, Германия, Испания, Италия, Франция и Дания. Невероятно е как за толкова малко време си станахме много близки, свързахме се по уникален начин и затова много си липсваме и търсим начини да се видим пак!
Всеки даваше идеи, снимахме, рязахме, нагласяхме, дори си имахме и истински пианист, който записа прекрасни звуци за фон! А докато снимахме, се черпехме с бисквитки и взимахме по цели буркани, защото бяха вкусни. Павел се грижеше за нас, беше много отзивчив, но изобщо не ни се намесваше в идеите и именно затова на последния ден след представянето на пред всички на голямата сцена на видео инсталацията ни „Crossing Borders“ и сред бурни аплодисменти всички ние му ръкопляскахме с едно голямо „Благодаря!“. Това са просто незабравими моменти!

Изненади
Една от най-хубавите изненади беше, че дори си получихме и багажа – следобед на следващия ден след откриването!
Междувременно покрай емоциите и работата се поразходихме из Берлин – качихме се на покрива на Бундестага, откъдето се вижда целия град, окъпан в светлини; а пък като си тръгнахме към хостела малко пообъркахме спирката и после посоката, но все пак се върнахме успешно!

На следващия ден имахме организиран тур из града – три часа ходене, и колко е хубаво да наблюдаваш Берлин през есента, защото: първо – топло е, второ – окапалите листа на дърветата са уникални, и трето – любимата река Шпрее!

За край
Трудно е да се опишат такива международни форуми и аз може би не осъзнавам важността им напълно. Сигурен съм обаче, че все повече се научавам да разбирам и да зачитам личността чрез подобни пътувания, без значение дали човекът идва от Европа, или от Африка; дали човекът е мюсюлманин, или пастафарианец. Защо казвам зачитане на личността? Може би защото това все по-малко липсва в нашето тъй модерно и забързано общество, което, колкото и да се води свободно, отново има прекалено много ограничения, които ме карат да се питам понякога: „Наистина ли съм свободен?“
Линк към видеото ни Crossing Borders – „Преодоляване на граници“: https://youtu.be/mWLtJvFwr9A
Сайтът на нашия модератор Павел (който се занимава с правене на филми): http://franzusovka.de/
За повече информация за събитието: https://www.historycampus.org/summit2019/spotlight/
Линк към изследването на Pew Research Center: https://www.pewresearch.org/global/2019/10/15/european-public-opinion-three-decades-after-the-fall-of-communism/
Автор: Дечо Павлов
Октомври 2019г.

Страницата е налична и на: Deutsch