Ние сме от ДСД класове и това беше първият ни обмен с Германия. Не знаем дали това беше причината да сме развълнувани. Бяхме говорили само за това дали ще имаме възможността да настаним нов приятел от Германия за една седмица или повече. И с малко късмет успяхме!

Имахме много високи очаквания заради истории на наши приятели за минали обмени. Бяхме чули, че е винаги забавно и много приятно и за двете страни. И да, от една страна, наистина беше така, но имаше и моменти, когато германците не се интересуваха много от България и имаха неутрално поведение. Но преди всичко искаме да споменем красивите моменти, които сме преживели!

В деня, в който нашите партньори кацнаха, се разходихме с тях на центъра на София и ги запознахме с ежедневието на българските ученици. На следващия ден, след училище, организирахме обиколка на града, където ги запознахме с част от българската история и най-интересните забележителности на София. На следващия ден пътувахме до Пловдив, където можехме да посетим останките от римските времена – стадиона и театъра – както и класическите български възрожденски къщи, които бяха напълно нови и непознати за нашите германски връстници. В една от къщите ни разказаха за производството на кашмир и ни показаха красиви декорации от кратуни – типичен български сорт тиква. Разбира се имахме възможността да се насладим на гледката от едно от пловдивските тепета и да прекараме няколко часа в центъра на Пловдив.

Следващото ни пътуване беше пещерата Леденика край Враца. Там научихме за различните форми на скалите и как те и пещерите се образуват. В най-голямата зала имаше светлинно шоу. То беше много интересно, никой не беше виждал такова нещо преди! Затова всички бяха очаровани! След това отидохме в парка „Приказката“. Той не беше това, което очаквахме. Мястото беше индустриална зона в средата на която имаше фабрика. Разделиха ни на две групи – първата влезе в сградата, а втората стреля с пейнтбол пушки, лъкове и въздушна пушка. За съжаление втората част от нас не можа да влезе във фабриката, защото беше твърде опасно.

На последната вечер, германците научиха за българската култура и танци. Заедно танцувахме и пеехме, така че гостите в ресторанта станаха свидетели на международно разбиране. Според нас това беше един много успешен край на обмена!

Превод на Борис Горанов, Венелин Колев и Неда Борисова

Страницата е налична и на: Deutsch