Българи на посещение в Именщадт

Дълго чакахме това пътешествие и вече е тук. На 28 юни 2018, четвъртък, успешно пристигнахме в Именщадт въпреки късния полет. Първият ден беше вълнуващ, но ние трябваше да сме подготвени за още, защото това беше само началото на едно прекрасно приключение.

Ден 1, 29 юни 2018 – петък

Екскурзията до Мюнхен

В програмата на нашия престой в Германия бяха подготвени три екскурзии и първата беше посещение в Мюнхен – столицата на Бавария. Разгледахме най-прочутите забележителности в центъра – Изартор, Фрауенкирхе, седалището на председателя на Бавария, кметството. Този момент е кулминация на разглеждането – това беше кулата на църквата „Св. Петър“. Кулата е висока около деветдесет и един метра и оттам може да се види целия Мюнхен. Качването не беше леко, обаче въпреки всичко гледката си заслужаваше. За втори път съм в Мюнхен и градът все още ме изумява!

След забележителностите имахме свободно време и аз и няколко съученици решихме да останем в центъра и там ядохме наденички с хлебче и кисело зеле (без бира!). След това разглеждахме екипите в различните спортни магазини като този на „Адидас“, фен магазина на „Байерн Мюнхен“ и не изпуснахме възможността да си купим кола и шоколад в МОЛ-а. И докато се шляехме из центъра, някои от нас пазаруваха, други посещаваха галерии. Когато отново трябваше да бъдем на главния площад, за да отидем до автобуса заедно с учителите, направихме си още малко снимки пред известното мюнхенско кметство и си заминахме за Именщадт.

Когато пристигнахме там, нашите германски домакини, които имаха учебни часове и затова не бяха с нас на този излет, ни посрещнаха и някои от нас отидоха до Зонтхофен, градче недалеч от Именщадт, където имаше народен фестивал. Там останахме до късно, което не беше проблем, защото следващият ден щеше да е началото на уикенда.

 

Ден 2, 30 юни 2018 – събота

Поход в немските Алпи

Матиас, моят домакин, и аз се наспахме и направихме заедно със съученика ми Камен и неговия партньор Янис едно леко походче. Беше малко в късната сутрин, така че слънцето печеше силно. Началото беше трудно, защото пътят беше леко стръмен, но след това беше много лесно. След като изкачихме върха, от който можеше да се види прочутото езеро Алпзее, отидохме до една хижа, където наденичката с къри беше вкусна. Обаче след това не се върнахме към първоначалната си точка, а минахме направо през планината. Гледките бяха страхотни – малките къщички, кравите, планините – всичко беше в съвършена хармония, като много добре нарисувана картина.

Самият път беше много добре измислен. На края на похода пристигнахме точно пред къщата на Матиас. По-късно отидохме до друг народен фестивал, където имаше хора с народни дрехи. Седнахме на една маса и си говорихме за какво ли не – заедно германци и българи (в по-голямата си част). Това бяха миговете, на които аз особено много се наслаждавах.

 

Ден 3, 1 юли 2018 – неделя

Алпзее

Много съм чувал за това езеро и мечтата ми оттогава беше да се изкъпя там.

Сутринта аз и Матиас се срещнахме с негови съученички и техните гостенки и се спуснахме по „Alpsee-Coaster“. Това беше увеселително влакче, но беше епично, защото е голямо и бързо и човек може все още да съзерцава планините.

След това решихме (за мен – най-накрая) да ходим на езерото, но автобусът идваше късно и тъй като момичетата имаха колела, те си пътуваха с тях… а аз и Матиас бяхме пеша! Избрахме си място на кея и тогава започна удоволствието. Такива красоти никога няма да забравя! Времето беше идеално – много слънчево, толко и вееше лек ветрец. В езерото плаваха лодки, по-малки и по-големи, и аз най-накрая изпълних тази моя голяма мечта.

Само една дума. Студено. Трябваше много да се движа, за да свикна с водата, но така и така не можех да кисна там дълго.

По-късно си наехме лодка с някои от съучениците си българи и плавахме по-надалеч от кея. Аз слизах от лодката и плувах, а когато ми станеше студено, се качвах отново.

Запознах се с много нови хора, които не са ходили в България на обмен. Въпреки това този ден беше пълен с много емоции; след вечеря си легнах почти веднага, трябваше ми енергия за следващия ден – моя първи ден в немско училище!

 

Ден 4, 2 юли 2018 – понеделник

Училище и градско рали

От доста време не съм ставал в шест часа, това почувствах този ден.

Много се изненадах, когато видях училището. Институцията не беше само една сграда, а цели три (плюс отделната спортна зала). Влязохме в една „комбинирана“ стая – това всъщност бяха две класни стаи, които могат да се обединят в една с помощта на разпъваща се стена. Там учителите ни обясниха програмата за тези три дена и направихме няколко упражнения. Най-интересното упражнение беше дали някой от българската група познава всички от германската и ако е така, трябва да покаже кой кой е и обратно. Аз и още две съученички успяхме да разпознаем всички германски ученици, а от тяхната група само едно момиче ни разпозна всички (победителите получават награда „Цветната вечер“, бях много любопитен да узная каква е – оказа се кутия с шоколадчета, това беше мило и вкусно!).

След това ни разпределиха на групи и нашите нови приятели ни показаха това огромно училище с голямо фоайе, с много и много стаи по информатика и изкуство, с истинско футболно игрище и, разбира се, със спортна зала, където има басейн с олимпийски размери.

После отново бяхме разделени на по-малки групи и имахме часове или с класове 10, 9 или 8. Направи ми впечатление много приятната атмосфера на работа, класните стаи са просторни и широки, а часът по латински беше много интересен!

След училище проведохме градското рали и посетихме основните забележителности – главния площад и една църква. Не ни отне повече от половин час.

Този ден беше много лек, ако го сравня с предишния. Запознах се с още нови хора, дори две момичета, които са били на обмен миналата година.

 

Ден 5. 3 юли 2018 – вторник

Линдау на Бодензее

Времето беше лошо и валеше много, когато пристигнахме в Линдау. Трябваше да вземем влак и след това автобус до централната гара.

Дъждът беше толкова силен, че станахме мокри до кости още в първите секунди, след като излязохме. Изтичахме до гарата и изчакахме, докато дъждът понамалее.

 

Като за край учителят ни представи прочутото Бодензее. На пристанището той ни разказа, кои провинции на Германия и кои съседни страни къде се намират. След това ни освободиха.

Имаше обаче един проблем. Бях гладен. Обаче късметът ми се усмихна. Още пет човека от германската група също бяха гладни, затова се събрахме и почнахме да търсим ресторант. Намерихме някакво заведение, където човек можеше да си поръча немски специалитети, но ни беше много скъп, затова отворихме Гугъл-Картите и се натъкнахме случайно на един италиански ресторант и решихме да ядем там.

Това може би беше един от най-приятните моменти, които изживях. Когато влязохме, в ресторантчето срещнахме учителите и няколко съученици. Всички си поръчахме нещо италианско като спагети болонезе и само един от нас яде шницел с пържени картофи.

Когато получихме спагетите с малка чинийка пармезан, един от нас си сложи малко в своята чаша вода и пи. Всички, разбира се, избухнахме в смях, аз така им така не разбрах как беше на вкус, но бих могъл да предположа, че е било забавно.

След обяда решихме да „смелим“ храната, като отидем пеш до Франция, беше само на един ден от Линдау, обаче се отказахме и вместо това се качихме на кулата на Бодензее. Отново се насладих на красиви гледки и беше невероятно, че човек се нуждаеше само от една стъпка, за да стигне Австрия, или Швейцария, или Баден-Вюртемберг.

Върнахме се в Именщадт и по-късно се състоя така наречената „Цветна вечер“ в стаята две-в-едно (това беше нещо като прощално парти). И българи, и германци представиха интересни скечове и хубави песни. Някои момичета от германската група показаха снимки от тяхното пътуване в България, което ми напомни за тези хубави моменти.

Като за край една съученичка ни разказа за традицията на кукерите. Презентацията беше по-дълга от очакваното, но определено не беше скучна!

И когато всичко приключи, разбрах, че не остава много време до истинския край…

 

Ден 6, 4 юли 2018 – сряда

Приказният замък Нойшванщайн

Това беше нашият последен излет, но все пак се радвам, че имах честта да посетя този наистина прекрасен замък.

Отново валеше, докато вървяхме към замъка. Като го наближихме, беше и ветровито, но изобщо не изпуснахме възможността да си направим снимки, защото замъкът беше красив даже и отвън.

Отвътре замъкът е още по-красив. Магично, точно като в приказка. Помещенията са огромни, на стените имаше картини на известни средновековни германски легенди и опери на Вагнер. От прозорците се виждат баварските пейзажи. За съжаление не можеше да се снима вътре, но и снимките отвън са си добре!

След замъка отидохме до Кемптен, но не разглеждахме града, а ходихме в МОЛ-а, където ядох най-вкусния дюнер някога!

 

Ден 7, 5 юли 2018 – четвъртък

Сбогом?

Нашите домакини имаха занятия и ние се разходихме до Бюл, мястото, където се намира Алпзее. Там поиграхме мини голф. Когато се прибрахме, си стегнахме багажа, сбогувахме се на гарата с нашите нови приятели и отпътувахме от Имменщадт.

Тази глава може и да е кратка, но обобщението, което следва, ще е част от него. Това беше преживяване, което никога няма да забравя. Опознах по-добре класа си и сключих много приятелства с германските домакини. Начинът на мислене разбрах частично и се чувствах много добре там. На последния ден си събрах багажа с най-голямото нежелание някога, защото просто не ми се тръгваше! Ако зависеше от мен, щях да остана още малко. Но това е реалността и не можеш да я промениш. Може би никога повече няма да срещна тези хора, мога само да се надявам, че моят път отново ще се пресече с този на някои от тях.

Дечо Павлов

август 2018

Страницата е налична и на: Deutsch